Исках толкова много и желаех Да сложа земята , цялата в моята обувка С нея да тръгна обут по света широк И колкото и да опитвах накраят неможах Тясна бе за моят човешки свят В мечта моя тя притихна,остана, и пристана А земята си беше на мястото под мене Ей така цяла и все , тъй самотна бе Като мойта стара майка Беше все така,откак ме родила Необута с бузи измити от дъждовете ,чиста Простяла се под моята черна изтъркана обувка Целуваща я на всяка моя крачка, през живота. 08 12 17