Думички раними и любими има
Думи от вопъл и стон приютени
В Изнурено, човешко морно тяло
Думи приглушени, под устни и вежди свити
В поробено, от вековете тяло
По дъното на душата, те стаени
С приспани думи ,надълбоко

Думи пукват, пролет даже
Ех думи, думи, думи
Накрая, и те  заминават
Заедно с тебе ,с твоите устни
Но пак, и пак ,те идват живи
Да започнат ,с друг
Всичко отначало
09.08.18
Б. Димов