Изрече към мене думи обидни
И те с клин ,островърх
На две, нас раздели ни

Въздуха ,бе тоз убиец невидим
Който ги понесе към мене
На своите плещи въздушни

Не исках аз да ги чуя
Не обвинявах даже и нея
О боже ,не исках да я видя ранима

Но търсих обида виновна
И открих я най-после
В свободна воля ,въздушна

Без много да мисля
На въздуха, ударих жестока плесница

Само така ,спасих тебе мила
От болка, самотна и гола
И плесница реална ,в мене стаена.

          17.11.18.
Божил Димов