Очи черни взиращи в рога на тъмното
Гледате само сенките
Светлите спомени са отвънка
А ти пораснали свободни
Безвъзвратно отлетели
Но до една с дъбравата отсечени
Нищо не остана освен желание
С тях и сенките мрачните
Затворих буквите черните
Писах черно черни думи за светлината
И за моята история светлата
Която с думи тъмни стопих в тъмата си.
02.08.19.
Божил Димов

Обреченост. Но написана красиво.
Поздрави.